Opowieści galicyjskie
- Downloads：3357
- Type：Epub+TxT+PDF+Mobi
- Create Date：2021-06-24 09:53:40
- Update Date：2025-09-07
- Status：finish
- Author：Andrzej Stasiuk
- ISBN：8381911680
- Environment：PC/Android/iPhone/iPad/Kindle
- Download
Summary
Nowe wydanie jednej z najbardziej znanych książek Andrzeja Stasiuka – pełnokrwistej ballady o prowincjonalnej Galicji。 To przypowieść o zamkniętej społeczności żyjącej w przestrzeni między rozpadającymi się domami a kościołem， sklepem i knajpą。 Soczysty język， niemal ożywiona przyroda i wątek kryminalny tworzą niepodrabialną literacką mieszankę， mitotwórczy zaczyn opowieści o Beskidzie Niskim， w którym czas zatacza koło。
Reviews
Wojciech Pawlik
，
Spoetyzowanie antytezy poetyckości :）
Dominik
，
kurczę， niby wszystko jest co powinno， krótka forma jest dobrym wyborem na taką opowieść， podoba mi się utracone dziedzictwo PGRów i zmiany w świecie， ale coś między nami nie zaiskrzyło。 może lepiej nadawało się w odcinkach， tak jak było wydawane。
Josh
，
Short stories， novel？ Characters are ghosts or not？ Tense is past or not？ There's a lot of cool playing around in this book。All this is set in a fictional Polish town in the late eighties/early nineties。 The characters are mostly low-lifers who hang out in bars， have too many children， work hard jobs， and often die prematurely。 They're very interesting！The Polish political themes were mostly lost on me， but there is a translator's note at the end that fills in some of the gaps， and is an excelle Short stories， novel？ Characters are ghosts or not？ Tense is past or not？ There's a lot of cool playing around in this book。All this is set in a fictional Polish town in the late eighties/early nineties。 The characters are mostly low-lifers who hang out in bars， have too many children， work hard jobs， and often die prematurely。 They're very interesting！The Polish political themes were mostly lost on me， but there is a translator's note at the end that fills in some of the gaps， and is an excellent note in general for describing the context for Stasiuk's writing and what he was trying to do。Recommended for lovers of that cheap cigarette aesthetic。 。。。more
Maya
，
2。75klimatprzerost formy nad tresciaciekawe podejscie
Franziska Nyffenegger
，
Es stand lange ungelesen im Regal， dieses schmale Buch von Stasiuk， den ich doch eigentlich sehr mag。 Irgendwie fand ich den Zugang nicht， fand nicht hinein in die Geschichten um Józek， Wladek， Janek und all die anderen traurig trinkenden Männer。 Jetzt ist es gelungen und ich habe sie als Gutenachtgeschichten gelesen， langsam zwar， aber gerne。 - Erst scheint es， als erzähle Stasiuk in sich geschlossene Episoden， doch mit der Zeit zeigt sich， wie alles zusammenhängt， Orte und Figuren， ein kleines Es stand lange ungelesen im Regal， dieses schmale Buch von Stasiuk， den ich doch eigentlich sehr mag。 Irgendwie fand ich den Zugang nicht， fand nicht hinein in die Geschichten um Józek， Wladek， Janek und all die anderen traurig trinkenden Männer。 Jetzt ist es gelungen und ich habe sie als Gutenachtgeschichten gelesen， langsam zwar， aber gerne。 - Erst scheint es， als erzähle Stasiuk in sich geschlossene Episoden， doch mit der Zeit zeigt sich， wie alles zusammenhängt， Orte und Figuren， ein kleines Universum im Südosten Polens， einem Landstrich， in dem es insgesamt wenig Freude gibt， was Stasiuk zugewandt und in teils sehr schönen Sätzen beschreibt: „（。。。） taub und blind für die Welt lagen die Toten unter der Erde。“ 。。。more
kartkuje
，
Styl pisania Stasiuka bardzo mi się podobał， nie jest trudny， ale ma coś w sobie。 Czasami nie umiałam się połapać o co chodzi， ale czytało mi się bardzo przyjemnie， a sama historia jest bardzo interesująca。
Lenka Kyselova
，
Ma svoju poetiku， krasnu temu a atmosferu？ Ma。 Ale uz o tyzden nebudem vediet， ze som ju citala， zabudnem s prehladom， nic okrem kratkej estetickej roztopase pocas jedneho horuceho letneho dna vo mne asi nenechala。
Marina Ognyanova
，
Великолепна проза， майсторски изваяна。
Марта Гатало
，
"Вбивча буденність" - ось， як я охарактеризувала б цю книгу。 Тут так багато життя， яким воно було - тяжким， сірим， безпросвітним， але це страшенно нудно， як для книги。 "Вбивча буденність" - ось， як я охарактеризувала б цю книгу。 Тут так багато життя， яким воно було - тяжким， сірим， безпросвітним， але це страшенно нудно， як для книги。 。。。more
Albena Georgieva
，
“Невинен като ангел， като дете， като създание от времето， когато Господ тепърва е обмислял идеята за греха” Много ми хареса как пише Анджей Сташук :）
Andrii
，
Poetic story of littel Polish village somewhere near Rzeszow， between the borders of Ukraine， Slovakia， Hungary， Romania and Poland。 Short stories show the life shift in private lives of people。 Alcoholism， enterpreneurship， faith， work addiction， traumatic childhood - everything is a reason that drives the heroes to act in their lives。 Interesting and sometimes very magic。
Monika
，
Mocne 3，5 * Piekny jezyk， jak to u Stasiuka。 Wspaniale opisy postaci。 Poezja。 Jednak zabraklo mi jakiegos dalszego ciagu。 Mialam wrazenie， ze ta， dosc krotka， ksiazka， a w zasadzie zbior opowiadan， jest niedokonczona。
Joanna
，
Pięknym językiem opisana codzienność mieszkańców Beskidu Niskiego， którzy znajdują się pomiędzy。 Po upadku PGR-ów stoją w jednym punkcie， nie potrafiąc odnaleźć się w nowej hierarchii。 Kilkanaście krótkich opowiadań z zacięciem poetyckim opowiada o ludziach i miejscach。 Bohaterowie są przemieszani， towarzyszą sobie nazwajem w niektórych tekstach。 Andrzej Stasiuk próbuje odpowiedzieć na pytanie: co dalej？ Ale tej odpowiedzi jakby brak。 Takie nostalgiczne spojrzenie na świat， którego już nie ma。
Vasko Genev
，
Опустошение。Така добре пише Анджей Сташук за тези опустошени от "преходи" хора и къщи， да и къщи。 Макар в различно време， напомня с нещо на Бабел。 Може би с плътността на метафорите， и опустошението。Галицийски истории обхващат няколко селца и няколко от техните емблематични жители， плюс два призрака。 По някое време се заформя криминална случка， но в подобни опустошени от времето и алкохола места винаги има криминален нюанс。Метафорите и изразите на Сташук са страхотно поетични и в изобилие。 Тежки Опустошение。Така добре пише Анджей Сташук за тези опустошени от "преходи" хора и къщи， да и къщи。 Макар в различно време， напомня с нещо на Бабел。 Може би с плътността на метафорите， и опустошението。Галицийски истории обхващат няколко селца и няколко от техните емблематични жители， плюс два призрака。 По някое време се заформя криминална случка， но в подобни опустошени от времето и алкохола места винаги има криминален нюанс。Метафорите и изразите на Сташук са страхотно поетични и в изобилие。 Тежки， изронени， кални， мъгливи， душни， опечени от слънцето， замръзнали на буци в димна завеса от цигари и алкохол， и измежду всичко това надничат човешки лица。След всеки разказ исках да избягам в природата на Радичков。 Да се мушна в гората и да ми олекне。（7 години съм работил в района на Кремиковци и атмосферата на тези разкази са ми ужасно познати。 （Боже， звучи като 7 години в Тебет， хахаха。） Тази индустриална част е в сложен сплит с населеното място。 Има от всичко от времето на "прехода"， разруха， мизерия。。。 и красива природа。 Гора и много， много безплатно небе。 Като в разказите， но с едно мега-"ТКЗС"。）Толкова е мизерно， че е почти мистично， наподобява Зоната от "Пикник край пътя" на братя Стругацки。 Всеки с малко повече фантазия би предпочел да се преврне в Сталкер на подобни места。 По-оптимистично е。Откъси:След час， след като бутилката е изпразнена， в процеса на поглъщане на мизерикордиални бири （Мизекордия - къс меч с формата на кръст， с който през Средновековието са доубивали по време на война тежко ранените войници）， сменя името ми с някакво друго， някогашно име， което е учавствало в живота му。 След малко отново го намира и ме кани в бъдещето， на лов за пъстърви през пролетта， а рибите се появяват в съзнанието му като далечна реминисценция от детството， теглеща на буксир няколко други разказа。Водите на потопа се отдръпват， последните партийни секретари са издавени или са се спасили с бягство， злото е изтребено， а на небето изгрява нова дъга， знак на помирение。Децата от ТКЗС-то са накачурили люлката。 Наоколо всичко потъва и само люлката се издига нагоре и нагоре， а ковачът Крук， обърнат към слънцето， гледа хвърчащите дечурлига и лицето му се превръща в огледало на детските смехове。 Сбръчкано и небръснато， но вярно огледало。Прасето не можеш да го излъжеш， умно е。В девет вечерта през зимата е все тая с кого говориш。Изкриви лицето си съгласно някаква сложна представа за усмивка。 В това нямаше нищо друго， освен усилие。Златото на обеците ѝ блести като прозявка， завършваща с лениво， полусънно "аамореее" в дует с касетофона。Призори е трудно да ги различиш: животни， събития， мечти。ПП。 На предпоследната - 135 стр。 има една печатна грешка: "Жените може за попеят。" 。。。more
Myriam
，
"。。。 en de oude man wees op de plekken waar huizen hadden gestaan， hij noemde namen， vertelde stukjes van allerlei gebeurtenissen。 Hij reed door het dorp dat in zijn geheugen bestond。 Tijd noch vuur noch breekbaarheid had er toegang。 Ten slotte glimlachte hij bij ons afscheid een beetje spottend。 Zijn gezicht deed denken aan een door vorst aangetaste appel。 En hij zei met een bijna vrolijke schittering in zijn ogen: 'Zo， nu kan ik net zo goed doodgaan。'" "。。。 en de oude man wees op de plekken waar huizen hadden gestaan， hij noemde namen， vertelde stukjes van allerlei gebeurtenissen。 Hij reed door het dorp dat in zijn geheugen bestond。 Tijd noch vuur noch breekbaarheid had er toegang。 Ten slotte glimlachte hij bij ons afscheid een beetje spottend。 Zijn gezicht deed denken aan een door vorst aangetaste appel。 En hij zei met een bijna vrolijke schittering in zijn ogen: 'Zo， nu kan ik net zo goed doodgaan。'" 。。。more
Octavio Tejeiro
，
An obscure place in earth where time doesn’t stop moving and where it’s people exist merely as shadows， as dust figures holding together a memory nobody wants to check。 A place known by nobody。 This is the scenario for this short story book （which feels more like a short novel） crafted together by one of the best writers of today。 This is not a book about narrative， this is a book about feelings， experiences and mostly about the still existence of being here。 Stasiuk is indeed great in this litt An obscure place in earth where time doesn’t stop moving and where it’s people exist merely as shadows， as dust figures holding together a memory nobody wants to check。 A place known by nobody。 This is the scenario for this short story book （which feels more like a short novel） crafted together by one of the best writers of today。 This is not a book about narrative， this is a book about feelings， experiences and mostly about the still existence of being here。 Stasiuk is indeed great in this little piece of human examination。 。。。more
Natalia Tymoshyk
，
Занадто буденно。 Занадто багато слів про буденність， сірість， депресняк。 Словесний потік， котрий переростає в історію。 Хоча слова підібрані майстерно， але мені було не цікаво， історії не визвали в мені ніяких споагдів， переживань， ноль емпатії。 Чи може навіть в мінус попав цей показник。
Andriy
，
Оповідання про простоту і бідноту。 І про простоту， яка можлива лише в бідно（с）ті， яка лише там， у таких місцях оголює сутність людини， що живе в потоці звичних ритмів і разючої повторюваної від сезону до сезону буденності。 Саме тому на тлі того， що нічого не відбувається кожна навіть найдрібніша подія обростає біблійним епосом。 Можливо також й пафосом， але він одразу ж губиться у гіперреальності і сюрреалістичності монотонного інертного світу， повністю автономного， закритого й самодостатнього я Оповідання про простоту і бідноту。 І про простоту， яка можлива лише в бідно（с）ті， яка лише там， у таких місцях оголює сутність людини， що живе в потоці звичних ритмів і разючої повторюваної від сезону до сезону буденності。 Саме тому на тлі того， що нічого не відбувається кожна навіть найдрібніша подія обростає біблійним епосом。 Можливо також й пафосом， але він одразу ж губиться у гіперреальності і сюрреалістичності монотонного інертного світу， повністю автономного， закритого й самодостатнього як， будь яке， традиційне суспільство， як будь-яке село。 У цьому світі кожен персонаж - типаж і архетип。 Унікальна доля і така повторювана карта світу і життєва драма。 "Галицькі оповідання" цілком могли б бути романом， якби не були оповіданнями， де персонажі мандрують з однієї оповіді в іншу， скуті докупи місцем， часом і волею наратора， що наче привид бачить крізь стіни， чує голоси і знає все， але не про все говорить。 Принаймні не одразу。 Моя перша книжка Анджея Стасюка。 Чудовий стиль， чіткі метафори， філософічні звороти і сильне відчуття цілісності маленького світу з позиції деміурга， який вирішив， мов привид непомітно навіть для самого себе прогулятись своїм творінням。 Багатий переклад Прохаська лише підсилює гарні враження від книги。 。。。more
Ганна Кузьо
，
https://ptashkabook。blogspot。com/2018。。。Кажуть， що Анджей Стасюк пише подібно до Бруно Шульца。 Але мені більше подобається， бо він ближчий до реальності。 І якщо перейнятися цими описами і зрозуміти їх， то вони видаються дуже і дуже вдалими та точними。 Короткі оповідання про окремих реалістичних персонажів якогось забитого села в Польській Галичині 90-х років， які поступово переплітаються в у вже магічний клубок。 Як на мене， автор дуууже гарно підловлює побут， характери， обставини тих років。 Опов https://ptashkabook。blogspot。com/2018。。。Кажуть， що Анджей Стасюк пише подібно до Бруно Шульца。 Але мені більше подобається， бо він ближчий до реальності。 І якщо перейнятися цими описами і зрозуміти їх， то вони видаються дуже і дуже вдалими та точними。 Короткі оповідання про окремих реалістичних персонажів якогось забитого села в Польській Галичині 90-х років， які поступово переплітаються в у вже магічний клубок。 Як на мене， автор дуууже гарно підловлює побут， характери， обставини тих років。 Оповідання напевно варто читати тим， хто хоче зрозуміти ту атмосферу。 。。。more
Paweł
，
Zbiór opowiadań o anty-Arkadii。 Pogranicze， Polska D， E albo i F w melancholijnym stasiukowym wydaniu。 Świat zastyga， jakby oblepiony leniwym blaskiem popołudniowego słońca， to znów niknie w podpełzającej pod płoty domostw szarości wieczornego nieba。 Postaci utkane z prawdy i samej prawdy， a przecież wydają się być na poły cieniami， marami， do tego stopnia， że i duch nikogo nie dziwi。Stasiuk w swoim klasycznym， kanonicznym wręcz wydaniu。 Ukłon。（Kurtyna， oklaski）
Nazariy Zanoz
，
Ранній Стасюк особливо прекрасний。 Деякі оповіді можна розбирати на цитати， особливо описи。 Те відчуття ефимерности й спавжности Галичини， де б вона не була。
Ricardo Avella
，
3。6 stars， not really 4。 I truly enjoyed some parts of this book。 Very poetic， beautiful and sensitive descriptions of space and place。 But others （maybe half of it） where really hard to digest instead。I have read Stasiuk before， and I really enjoyed Fado for example。 But this collection of character portraits never ceased to remind me of an unoriginal version of the works by Sherwood Anderson or Juan Rulfo， but in Poland。
Pennie Larina
，
Несподіванно чудово。 Читала б і читала далі。
Phil Sun
，
My mind would wander while reading this book， only to snag on a startling image or acute turn of phrase。 At first it felt like I was reading studies of characters， interesting yet impressionistic。 Setting is paramount: somewhere in rural Poland， on the border with Slovakia， just as the Iron Curtain is falling down and the state collective farm is a decomposing corpse。 Village life revolves around the pub and the church， while display windows glow with new consumer products， their labels appearin My mind would wander while reading this book， only to snag on a startling image or acute turn of phrase。 At first it felt like I was reading studies of characters， interesting yet impressionistic。 Setting is paramount: somewhere in rural Poland， on the border with Slovakia， just as the Iron Curtain is falling down and the state collective farm is a decomposing corpse。 Village life revolves around the pub and the church， while display windows glow with new consumer products， their labels appearing as "incantations in an incomprehensible language"。 Where history is centuries-deep， uncertain， sometimes invented， the people are "disinherited"; they can only live in the present， which is at once bleak and sublime in a "wooded and desolate landscape" that is "aromatic" on "warm and windless days"。 Finally， two-thirds of the book in， there is something like a plot， via tenuous connections made between characters。 In an existentially marginal place， even death is uncertain。 。。。more
Radek Gabinek
，
Andrzej Stasiuk again :） Tym razem moim łupem padł zbiór opowiadań o małej miejscowości w Beskidzie Niskim， której mieszkańcy zmagają się z upiorami przeszłości w trakcie przemian ustrojowych。 Cień PRL-u， a nawet czasów jeszcze bardziej odległych ciąży na ludziach， którzy tu mieszkają i uniemożliwia im powstanie na nogi z marazmu， apatii i zawieszenia。 Przyznam， że do tej pory nie trafiłem jeszcze na książkę Andrzeja Stasiuka， która by mi się nie spodobała， aczkolwiek "Opowieści galicyjskie" mim Andrzej Stasiuk again :） Tym razem moim łupem padł zbiór opowiadań o małej miejscowości w Beskidzie Niskim， której mieszkańcy zmagają się z upiorami przeszłości w trakcie przemian ustrojowych。 Cień PRL-u， a nawet czasów jeszcze bardziej odległych ciąży na ludziach， którzy tu mieszkają i uniemożliwia im powstanie na nogi z marazmu， apatii i zawieszenia。 Przyznam， że do tej pory nie trafiłem jeszcze na książkę Andrzeja Stasiuka， która by mi się nie spodobała， aczkolwiek "Opowieści galicyjskie" mimo， że są uznawane za jedną z najważniejszych jego dzieł， a nawet dorobiły się adaptacji filmowej， nie chwyciły mnie za gardło tak mocno jak dotychczasowe pozycje które wyszły z pod jego ręki。Atmosfera opowiadań， które znajdziemy w niniejszej książce jest mocno dołująca， co nie dziwi wcale zważywszy na twórczość Stasiuka， która wcale przecież nie należy do lekkich， łatwych i przyjemnych， a ponadto trudno oczekiwać motywacyjnej， optymistycznej literatury w historii toczącej się w cieniu PGR-ów。 W oparach alkoholu， w towarzystwie biedy i bezrobocia， życie toczy się smętnie， a klaustrofobia charakterystyczna dla społeczności tu żyjącej i bezsensowność egzystencji jest aż nadto zauważalna。 Pośród tego wszystkiego krąży zagubiony pomiędzy światami wiecznymi duch， starający się uniknąć potępienia， który doprasza się o uwagę i modlitwę。 Czy natomiast uda mu się kogoś przebudzić swym wołaniem przypominającym wołanie na pustyni？ - kwestia nad wyraz wątpliwa jak szybko można się zorientować。 Nie potrafię określić czy w opowieściach Stasiuka czuć klimat charakterystyczny dla Galicji， bo nie bardzo wiem jaki to miałby być klimat。 Wiem natomiast， że zarówno krajobrazy jakie kreśli tutaj Andrzej Stasiuk jak i mentalność ludzi żyjących w tej wsi to rzecz charakterystyczna nie tylko dla Polski z czasów transformacji ustrojowej， ale do dziś widoczna w różnych miejscach naszego kraju。 Przytłaczający wydźwięk tych opowiadań， będących raczej rozdziałami jednej historii niż samodzielnymi utworami， jest okraszony mistycyzmem i jak to bywa u tego autora - egzystencjalnymi rozważaniami na temat roli pamięci， czasu i dziedzictwa。 Te ostatnie elementy należą do moich ulubionych w twórczości Stasiuka i dlatego trochę ich jak dla mnie było tutaj jakby mało。 Z tego też chyba względu "Opowieści galicyjskie" nie będą należeć do moich ulubionych książek jego autorstwa。 Nie oznacza to jednak wcale， że ta książka nie zachęca do refleksji i nie wnosi nic dla wrażliwego i otwartego czytelnika。 Jest tylko trochę trudno dotrzeć do tych wątków pośród tego przygnębienia i depresji。Kończąc już opinię na temat tej książki （ bo nie bardzo wypada się bez końca rozpisywać nad książką niezbyt przecież obszerną， którą każdy może przeczytać w wolnej chwili） chciałbym zaznaczyć， że niewielu jest pisarzy， którzy tak jak Andrzej Stasiuk oddają emocje i za ich pomocą oddziaływują na czytelnika aż tak wyraźnie。 Czytając "Opowieści galicyjskie" człowiek ma wrażenie， że męczy się na kacu wraz z bohaterami tej opowieści， zapomina że ma cel w życiu i pracę i momentami oddaje się atmosferze beznadziejności nawet jeśli perspektywa bohaterów tej opowieści jest mu zupełnie obca。 Choćby ta umiejętność autora zasługuje na to， aby poświęcić te parę chwil na lekturę książek takich jak ta。 Przecież to między innymi jest nieocenioną wartością literatury， że możemy wchodzić w różne skóry， niekoniecznie sprawdzając wszystko w realu。 Ja natomiast bardzo się cieszę， że mam przed sobą jeszcze wiele książek Andrzeja Stasiuka。 A może polecicie mi po którą sięgnąć w pierwszej kolejności？ :） osinskipoludzku。blogspot。com 。。。more
Kristína
，
Oh， Stasiuk vie！
S̶e̶a̶n̶
，
A pitch-perfect genre-bending tale of an eroded village limping along in post-communist Poland， at the southern border with Slovakia。 The initial connected story-portraits of individual characters eventually give way to a more unified narrative imbued with mystery and the supernatural。 An itinerant narrator ducks in and out of a river of fluid time， moving seamlessly between past and present。 Stasiuk's prose is slow but uncluttered， allowing space to take in his descriptions of the natural world A pitch-perfect genre-bending tale of an eroded village limping along in post-communist Poland， at the southern border with Slovakia。 The initial connected story-portraits of individual characters eventually give way to a more unified narrative imbued with mystery and the supernatural。 An itinerant narrator ducks in and out of a river of fluid time， moving seamlessly between past and present。 Stasiuk's prose is slow but uncluttered， allowing space to take in his descriptions of the natural world and the sometimes ambiguous human connection to it。 If the book were longer I'd be more than pleased to still be reading it。。。 Nothing felt like happening， nothing， nothing。 The stream of time slipped between the houses， rolled through the market square， and passed the two benches set crosswise。 It flowed over the ruins of the town-hall tower， which over the past two hundred years it had managed to erode， infect with rot， and wash clean of plaster， and which it would certainly overcome in the end， like a flood carries away things that are light， unnecessary， and forgotten。 Time also flowed from the sky， poured out like slow molasses and sloshed against the pavement's metallic shell。 But neither its stream nor a single splash could manage to pull any greater event behind it。 。。。more
Dov Zeller
，
I am in the middle of this one and not sure I am going to finish it。 I learned of it through another goodreads person who also included the link。 （It had been available on Scribd but isn't any longer。）I found that some of the stories really drew me in and some were less accessible。 More than that， each time I began to feel like I was really entering the world of a story it ended and I had to start all over again。 So it was a lot of effort and hard to connect。 That said， I do hope to finish it at I am in the middle of this one and not sure I am going to finish it。 I learned of it through another goodreads person who also included the link。 （It had been available on Scribd but isn't any longer。）I found that some of the stories really drew me in and some were less accessible。 More than that， each time I began to feel like I was really entering the world of a story it ended and I had to start all over again。 So it was a lot of effort and hard to connect。 That said， I do hope to finish it at some point。 And I especially liked the story or chapter called Kosciejny （this is one of those books that feels like it could be a story collection， a novel， a bit of contemporary historical fiction with a little magical realism， some combination of all three。）Here are some quotes:And even though it was cold， Blacksmith Kruk didn’t move， didn’t hunch his shoulders， didn’t try to button up his denim shirt。 H continued his story mindful not to leave anything out， and everything had its own weight， everything had its own proper place in the story， as if memory and speech were gifts he was not allowed to waste。 （30 from Kruk）Dark， nomadic essences flowed under Janek’s kobold skin。 But they had been watered down by alcohol the blood of sedentary generations， and the hopelessness of a limited horizon， where the sun rose behind a picket fence hung with babies’ diapers and women’s cottons and linens。 The houses were filled with children’s shrieking。 Not wails of hunger yet， but then again， nobody knew what the future had in store。 In the guise of springtime， it would reveal the deterioration。 Old people would die as usual。 And the vanishing snow would expose the slow gangrene in the fields and buildings and in the piles of laboriously collected things， rotting and leaning to one side only to collapse and return once again to the somnolent and sluggish earth。 （34）Kosciejny looked like he usually did， a little like a scarecrow that had just escaped from the garden。 That’s exactly how skinny， forty-year-old men in overalls look。 Time rubs their features away， and it’s only in old age， when they have come reconciled with it， that they get their own one-of-a-kind faces back。 Maybe so death can tell them apart。 （51）（From Kosciejny）He cut off the head with short， quick strokes。 Two mongrels were hanging around nearby。 Then the tip of the knife slipped along the belly， along the legs， and the skin came off like a stocking。 Steam was rising in the cold morning air。 It was already over— skin， carcass， entrails， everything neatly separated。 A simple and precise dissection of existence。 （52） （From Kosciejny）Then K continued on his journey out。 Peaceful， drowsing， just like the horses， one foot after the other to the edge of night， where darkness flowed over the mountains like rich， black milk。 （53）“…dirt and freedom always intermingle。” （53）“I don’t feel sorry for you， I just pity the horses。” （53） 。。。more
Patryk
，
Nie jest lekko ;）
Кремена Михайлова
，
* 12。02。Изцяло я прочетох и втория път， не само оттук-оттам。 Мислех да е след няколко месеца， но не можах да прибера книгата в библиотеката。 Ами ако съм изпуснала нещо подобно:„…очите му бяха покрити с емайла на лудостта， която се крие вътре， циркулира във вените， отърква се о вътрешностите， дълбае тялото както къртицата земята и никога не излиза на бял свят преждевременно， само свети в зениците。 А когато излезе， то това винаги е краят， остава празна обвивка и лудостта тръгва нататък， защото， ка * 12。02。Изцяло я прочетох и втория път， не само оттук-оттам。 Мислех да е след няколко месеца， но не можах да прибера книгата в библиотеката。 Ами ако съм изпуснала нещо подобно:„…очите му бяха покрити с емайла на лудостта， която се крие вътре， циркулира във вените， отърква се о вътрешностите， дълбае тялото както къртицата земята и никога не излиза на бял свят преждевременно， само свети в зениците。 А когато излезе， то това винаги е краят， остава празна обвивка и лудостта тръгва нататък， защото， каквото и да става， хора на света много。“„Левандовски хърка。 От носа му се точат сънища。 Изпълват стаята， присядат на столовете около масата и се препират за душата му: „Аз ще я взема， когато дойде времето。“， „ Не， моя е。“ „Не， аз го мъчих най-дълго。“ „А ако няма душа？“ „Всеки има。 Така пише。“ После се топят във въздуха， за да направят място на следващите， защото Левандовски на нощ сънува двадесетина， стотици за година живот， за всеки ден от живота си。“Мислите ми след втория прочит:- сигурно повече ще забелязвам всички заобикалящи ме детайли， особено навън – път， небе， поле， стара сграда， човешки емоции （в книгата само за небето имаше над 10-15 описания в различните му състояния и „функции“）。- какво зная за света и хората， след като не познавам „текезесари“， дървосекачи， „обикновени“ безделници， истински „престъпници“- разгледах предполагаемия район в Полша с google street view – споменатото градче Krosno （като Каварна， но без море и малко по-спретнато）; още по-малкото градче Zagórz （просто защото нямаше google street view в по-малко село， за да си представя напълно измисленото от Сташук село Жлобиска） https://www。google。bg/maps/@49。511765。。。- отдавна не бях се интересувала от неща като църкви и селски къщи， но предимно заради разказа „Мястото“ стигнах до дървената църква в градчето Sanokhttp://commons。wikimedia。org/wiki/Fil。。。- корицата ми прилича на „дървената материя“ на селото от книгата и понякога я попипвам – дали не е от дърво и тя- вече нямам само един любим „горски/селски“ писател （Селинджър）; към него се присъединиха Арто Паасилина и Анджей Сташук- за да не започна друга книга， във времето за вечерно четене извърших крайно непривични за мен домакински дейности， отлагани с месеци- отново имам неудържимо желание да препиша тук предпоследния параграф。 Но нали все пак е от края на книгата， трябва да се въздържа - в „клюкарника“ си записах: февруарско щастие = 137 страници__________________________________________* 10。02。Отсега мога да кажа – най-любима книга за 2015 г。 Дано има и други разбира се， но нищо не може да я измести， каквото и да прочета по-нататък。 Вместо десетките страници откъси， които преписах， първото， което ми идва наум за „Галицийски истории“， е от друг роман:„…понякога този живот е способен на повече красота， отколкото светът може да понесе。” （„Нека големият свят се върти“， К。 Маккан）。„Този живот“， тази трудна красота， в случая е книгата на Сташук。 До вчера почти не бях чувала за автора， а сега го наричам Анджей， сякаш ми е добър стар приятел。 Откога си търся нов любим полски автор след Олга Токарчук。 Сташук няма нищо общо с нея – си помислих в началото， а в края – има много общо с нея （не само защото тя също пише за погранични райони）。 И при двамата харесвам това， че освен видимите неща， описват и „вторичните“， например „допитата чаша с вино „Казачок“， пронизана от светлия поглед на телевизора“。 И при двамата （и не само） – онова неуловимо， но недаващо мира нещо， наречено „съвест“。След като не можах да завърша книгата през нощта заради умишленото бавно четене， рано-рано в 7 ч。 продължих， а на обяд стомахът ми сътвори цяла симфония от глад， но не му обърнах внимание。 Докато предната книга изгълтах наведнъж， защото историята не позволи да я оставя， сега четох тази още по-кратка книга много бавно。 Първо， защото редовно спирах за преписване на откъси。 Второ， защото на някои места не ми се искаше да продължа – гледах ги отново и отново， на стр。 33 бях заседнала дълго， препрочитайки всяка дума， без да знам， че на стр。 34 ще направя същото， после пак， до преписаната изцяло стр。 123。 И финалът си залужава преписване и научаване。 Получи се парадокс – хем бях щастлива， че попаднах на тази книга， че не съм я пропуснала， хем малко съжалявах， че вече е прочетена。 Малко пресилено， но един вид като мечтата， която постигнеш и вече няма към какво да се стремиш и настъпва известна празнота… Е， поне ми остават откъсите и още една книга на Сташук след известно време。 „Горкият“ Анджей – само средно образование имал…„Когато са се раздавали душите， трябва да е станала някаква грешка， защото тялото на Владек， родено и заселено на тази земя， получило някакъв лек， някак прекалено духовен орган， който не успяваше да се справи с тежестта на материята。 Със собствените крайници， със съня， с отлитането на времето， с тежестта на каменната почва。 Прастарият ритъм， който подгонва съседите напролет към полето， лете към поляните， а наесен към картофените ниви， едва го беше докоснал。 Затова Владек， макар че пиеше умерено и беше порядъчен човек， в селото беше на опашката， а по доход на глава от семейството заемаше последното място。 […] 。。。 Владек беше добър баща и най-голяма радост му доставяше， когато дечурлигата го накачулваха от главата до краката。 Тогава седеше доволен като мормон， а жена му отиваше да работи в гората。“Периодът е „пост-соц“， но в този отдалечен селски район изглежда сякаш е с няколко десетилетия по-рано， за хубаво или лошо… Селото е като изморен организъм с разхлабени ставни връзки， които все пак се държат някак - по силата на онези много добре описани в книгата природни закони。 И най-вече заради сътвореното от човека。 Към последните разкази （или глави？） връзките обаче сякаш се „сгъстяват“， защото тайните и прегрешенията спояват хората， не ги пускат да са отделени。 И те все повече започват да витаят в една неопределена реалност – „без имена и форми“。Заради тази амалгама се разхождах напред-назад в книгата。 В разказа за Маришка се върнах на разказа за Бабичката， Кошчейни го проследих с голямо внимание。 А заради свободно-свързаната структура на „Галицийски истории“ си спомних за „Между приятели“ на Амоз Оз。 И там кибуцът беше специфично място， и тук е много специфичен районът （по-скоро на моменти на някои руски книги ми напомняше）， но може ли да не си помислим и за почти всяко българско село при това описание:„Слънчевият циферблат на площада， където църквата обозначава дванадесет， кръчмата – шест часа， на три е магазинът， а от девет тръгват автобусите。“Колебая се дали църквата или кръчмата е по-централен герой в тази книга。 Но всъщност защо трябва да има „по“。„Църквата на хълма， в която идваше в неделя， беше свидетелство за двойствеността на света。 Човек можеше да влезе в нея， да се умие от греховете， за да се потопи обратно в действителността， в която категориите добродетел и грях бяха непрозрачни， взаимно се просмукваха， съвсем като тъмнината и светлината преди първия ден от Сътворението。 Дали в ума на Юзек не се е появила интуицията， че храмът е лицензиран от обграждащия го хаос？“За кръчмата има и отделен разказ， освен че в много други действието също се развива там。 Но и този автобус е много показателен за живота в селото。„Последният автобус винаги е пиянски。 Мъжете се търкалят между седалките като билярдни топки и хлътват в случайни места， като започват разговор със съседите， с жени， понякога разговарят със сянката。 В девет вечерта през зимата е все тая с кого ще говориш。“Можем едва ли не да оправдаем пияниците в подобни „пост-соц“ условия， да обвиним обстоятелствата， в случая западащото ТКЗС със съответното наследство от кухото минало。 И докато това малко ми напомня на сергей-довлатовските пияници от „Резерват“， „Веднъж го намерих в един ров。 Просто си спеше в преобърнатия трактор。 Общо взето， често заспиваше там， където сънят го завари。“тук се сетих за „по-поетичното и философско“ пиянстване на някои отлетели рок звезди。„Последователността на събитията изчезва， изчезват причините и последиците и грехът изчезва заедно с историята。 Всичко се случва едновременно， започва преждевременно и свършва， преди да е започнало。 С поредните чаши Юзек усмъртява времето， извършва някаква безумна аутопсия， която оголва хилавия скелет， върху който наслагваме усилия， постижения， планове и надежди。 В този поток изчезва и самият Юзек， като граница между това， което е било и това， което тепърва ще бъде。 Разбира се， стърчи на масата с нарастваща небрежност， обляга се на подлакътника и също с нарастваща страст дърпа от цигарата си така， че бузите му сякаш се допират от вътрешната страна。 Неговото съществуване обаче се превръща в проблем。 От оста на времето изчезва точка нула。 След час， след като бутилката е изпразнена， в процеса на поглъщане на мизерикордиални бири， сменя името ми с някакво друго， някогашно име， което е участвало в живота му。 След малко отново го намира и ме кани в бъдещето， на лов за пъстърви през пролетта， а рибите се появяват в съзнанието му като далечна реминисценция от детството， теглеща на буксир няколко други разказа。 Това е плетеница от разклоняващи се пътечки。 Юзек не избира пътя。 Тръгва натам， накъдето го понесат удобните срички， приликата в имената или случайният пиян поглед。“Няма смисъл да говоря повече （да не остана и без вечеря）。 Следват купища откъси， искам целият свят да види тази книга。 :）。 Задната корица също дава отлична представа за нея - рядко в анотациите виждам това， което всъщност намирам в книгите。 В случая извадки от книгата са оформени в идеално описание на съдържанието。Не мога да не спомена и преводачката。 Не само заради изрази като „хаотично сплетените гъстаци“; „къде се дява свръхестественият светлик“， „времето， което се вгнездява във вените им“。 Изобщо цялостно е влязла в духа на книгата Диляна Денчева。 Ето го този дух:（view spoiler）[„… Владек яхна някакъв страничен вятър， който никога не бе довявал в тази долина。“„Защото животът е кръгъл， движи се по окръжност и дори ако някой се измъкне， на неговото място се появява друг。“„Може би въображението и вярата не могат да съществуват едно без друго， защото имат обща същност – не изискват доказателство。“ „…Юзек знае， макар че не си дава сметка за това， че и той участва в прошката， че в аритметиката на света на всеки грях се пада по парченце бяла нафора。“ „Янек е рус със сини очи， нискостеблен човешки вид， в който вените и мускулите на едър мъж са се свили， смалили， без да губят от силата си。 Прилича на трол， създаден по размера на гъстите шубраци， изтръгнатите от корен дървета и хаотично сплетените гъстаци。“ „Янек обаче живее според слънчевия часовник， чиято гъвкавост повече съответства на неговото потопено в космоса естество。 Защото， когато обедните сенки станат обезпокоително къси， Янек поема в ноздрите си влажните повеи и гледа как бялото на склона придобива по-тъмни оттенъци， сменя цвета си и накрая се превръща в изпокъсана изтляла материя， изпод която наднича изгнилата миналогодишна трева“。„Тези， които работят при горивните камери， ще донесат уханието на изгоряло， на дървени въглища， тежкия сладникав аромат на буков дим。 Дървосекачите – неповторимата смесица от смола и бензинови изгорели газове。 Шофьорите ще влязат с полъх на масла， грес и прегрял， облъскан метал。 Миризмата на пот ще обедини тези противоречиви аури。“„Къде е онази светлина， която като фенерче на нощен пазач трябва да пада върху спящите， отрудените， загубилите свяст и в златното си кръгче да заваря сърцата им， за да имат сила сутрин да станат и да започнат всичко отначало？ Черната карта на нощта се разгръща между хоризонтите。 Нито върховете， нито кулите са достатъчно твърди， за да я пробият。 Селцата – лепенки на бузата на земята， пътищата – драскотини， обривът от градчета час преди полунощ， три часа преди зазоряване – нищо не предсказва възкресението， нищо не предсказва опрощението на вината， макар че небето е по-голямо от земята。 Нощ， нощ， нощ， ковачът Крук разказва насън история без край， дълга като живота на всички хора， сякаш иска да се изповяда за всичко， което е видял， което е чул， да се изповяда за всички добри， лоши и никакви неща， защото животът е разновидност на греха， за което можеш да забравиш денем， но нощта е безмилостна， за това знае Левандовски， знаят за това и Гацек， и Едек， и всички， защото когато умът спи， миналите и бъдещите постъпки сядат на гърдите ти， а тежестта им е неописуема。 Тогава сърцето бие едва-едва， замира， едва изпомпва застиващата кръв и дори и най-малката капчица блясък не разрежда сгъстената от страха материя и може само да чакаш， докато тъмносинята боя на зората не покрие стъклата。 Само това може да се направи。“„Времето има кълбовидна форма – това най-добре го знаят жените。 За тях то се дели на деветмесечни цикли。 Между едно и друго раждане израждат овце и някои от тях постигат пълна прилика с животните， що се отнася до броя на бременностите。 Пет деца， седем， девет， във всеки случай достатъчно， за да се повярва， че животът е само безкрайна верига от раждания и смърт。 За да се изтръгне човек от този кръг са необходими добродетел или прегрешение。 Първото Юзек култивира дотолкова， доколко е необходимо за живот сред хората。 Прави го умерено и мимоходом。 Но когато казва: „Ама как се натряскахме！“ или когато говори за „по времето на Гомулка“ и „ по времето на Герек“ от гледна точка на количеството кражби и доколко лесни са били， в гласа му звучи нескривана гордост и задоволство。 Точно， сякаш тези актове са мярка за суеверност， сякаш с тяхна помощ е спасил своето индивидуално съществуване и му е придал смисъл。“ „Потокът на времето се хлъзгаше между къщите， носеше се през площада， обикаляше двете пейки на кръст， обмиваше руините на кметството， които за двеста години бе успял да подяде， да зарази с гниене， да оплакне от мазилката им и които накрая сигурно щеше да отнесе， както пороят отнася леките， ненужни и забравени предмети。 Времето течеше също и от небето， лееше се като ленива мед， пръскаше се върху металните люспи на паважа， но нито течението му， нито пък някоя капка бяха в състояние да повлекат след себе си каквото и да е по-голямо събитие。“ （hide spoiler）] 。。。more
Reference
google book https://www.google.com/search?tbm=bks&q=Opowieści galicyjskie
hathitrust digital library https://babel.hathitrust.org/cgi/ls?q1=Opowieści galicyjskie&field1=ocr&a=srchls&ft=ft&lmt=ft
The British Library https://bll01.primo.exlibrisgroup.com/discovery/search?query=any,contains,Opowieści galicyjskie&tab=LibraryCatalog&search_scope=Not_BL_Suppress&vid=44BL_INST:BLL01&lang=en&offset=0